Чепеларе » История » История на Чепеларе

История на Чепеларе

Смята се, че земите на днешния град Чепеларе са били населявани още от дълбока древност. За това свидетелстват в местността Баталски камък урни с горени кости, върхове от стрели и копия, различни украшения и др. Според анализи на специалисти това са тракийски находки. В землището на града са разкрити български християнски гробове от XII-XIV век, но сигурни сведения за съществувало селище на територията на днешния град в древността и през средновековието няма.

Според исторически данни по тези земи пръв се заселил Бельо-Кехая, построил къща през 1705 г. В последствие тук намерили дом и хора от съседните села. През 1726 г. пришълците изкупили земите и станали стопани на котловината и околните бърда. В последствие селището се сформирало и така се родил Чепеларе. Името на градчето идва от гюмюрджийското село Чепели, което на български означава буреносно, студено.

Жителите на селото успявали да се отбраняват срещу нападнията на кърджалии. Техният основен поминък бил скотовъдството и някои занаяти, а част от мъжете ходели по Беломорието като майстори-зидари и рибари. По долината на Чепеларската река е минавал римски път от Пловдив за Беломорието. Лятно време пасищата край Чепеларе се изпълвали със стада, а през зимата овчарите ги подкарвали към Беломорието. Местното население проявили истински героизъм, когато през 1836 г. съграждат черквата “Св. Атанас” и 3 каменни кули за отбрана на храма. Това се случило само за 40 дни, след като българомохамеданите (помаците), които се опълчили срещу строежа. На християните помогнали отряд войници, изпратени от султана. По-късно е издигнато и училище, а през 1867 г. – втори храм – “Св. Богородица”.

След съединението на Княжество България с Източна Румелия границата с Турция била затворена. Било невъзможно да се стигне до Беломорието. Това е повратен момент в историята на тези земи. Населението е принудено да унищожи голяма част от добитъка си, както и да посегне на гората, за да осигурят пасища за останалите си животни. На 18 януари 1878 г. Кавказката казашка бригада на генерал Черевин освобождава Чепеларе. Същата година в него отсяда Капитан Петко войвода с четата си, за да пази българското християнско население от Сенклеровите метежници. Берлинският договор прави Чепеларе гранично селище и в него често са отсядали или преминавали комитите на войводата Пейо Шишманов в борбите за освобождение на останалата част от Отечеството. През периода 1879-1886г. в околностите на Чепеларе били унищожени над 30 000 декара иглолистни гори. Това е най-голямото унищожаване на гори в историята на Родопите.

Град Чепеларе днес се слави като курортно селище, за каквото е утвърдено през 30-те и 40-те години на XX в. Затова днес именно туризмът е един от основните начини за прехрана на местното население, заедно с дърводобива и дървообработваща промишленост.